Една година от смъртта на ..може би най-добрия ми приятел - Карма

Той ми беше като дете - отгледал съм го от съвсем малък, грижил съм се за него, пътувахме заедно, радвахме се заедно на живота. В момент, в който бях съвсем сам, той беше едничката радост около мен. Още и още сънувам, как бяга около мен, как скача, скимти...радва се...още и още сълзите тръгват, като разглеждам снимките...

Каквото и да кажа, думите са слаби да изразят това, което чувствам..липсата..обичта.

Обичам те, Карма и ми липсваш. Ти винаги ще си останеш на татко момчето! Където и да си сега, почивай в мир.

...и дано някога пак сме заедно!